Начало България По света Статистики Дневник Главен сайт Школа
В момента е: Чет Яну 19, 2017 9:07 pm BG UK
   Вие не сте регистриран потребител Регистрация   |   Вход в сайта   
Пътеводителя е асоцииран сайт на Travel Guide, имащ за цел да предостави подробна информация за планинските райони в България и по света.
Стара планина
Планините в България  -  Стара планина
Върхове
#    Върхове Височ.
1
Кликнете на картинката, за да видите снимка на маршрута Миджур
2168 м
2
Хайдушки камък
1721 м
3
Горно Язово
1573 м
4
Расовати камък
0 м
5
Марин чукар
0 м
6
Жребче
0 м
7
Ветрен
0 м
8
Зелениград
0 м
9
Бовче било
0 м
10
Берчина чука
0 м
11
Бяла вода
0 м
12
Голаш
0 м
13
Орлов камък (Орлов камин)
0 м
14
Реплянска църква (Остра чука)
0 м
15
Обов връх
0 м
16
Мартинова чука
0 м
17
Голема чука
0 м
18
Трите чуки
0 м
19
Копрен
0 м
20
Кукино равнище
0 м
21
Остра чука
0 м
22
Яврова глава
0 м
23
Врански камък
0 м
24
Митова чука
0 м
25
Койчина чука
0 м
26
Гола глава
0 м
27
Мартинова чука
0 м
28
Арачинска чука
0 м
29
Черни връх
0 м
30
Божкова чука
0 м
31
Криви камък
0 м
32
Червени камък
0 м
33
Симеонова чука
0 м
34
Шурданица
0 м
35
Остра чука
0 м

- В оранжево са оцветени тези върхове, които са добавени или актуализирани преди 10 дни.
Сортиране   
Обща характеристика на планината
Видяна 27387 пъти  |  Информацията е обновена на Пон Юни 06, 2011 9:26 am
ИМЕТО НА ПЛАНИНАТА

Името на Стара планина е свързано с хилядолетната история на нашата земя. Най-старите наименования Хаймон, Хаймос. Хемус със значение на било, водораздел, граница, т.е. нещо, което едновременно свързва и разделя, са от времето на траките. По-късно Западна Стара планина за известно време се нарича Сребърна планина. Средна - Маторние гори, Хемус балкан. Източна - Верегава, Зигос (верига), Им планина. Гора Емонская, Емине балкан.

Сегашното наименование - Стара планина, се появява за първи път през 1553 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Но името Балкан е по-старо. Някои учени тясно свързват произхода на имената България и Балкан. Михаил Димитров в „Изчисляване на Именника" изтъква, че България означава земя на синовете на слънцето, светлината. А проф. Марко Марков в своята студия „Прабългарите — познат или все оше загадъчен на науката етнос" сочи, че Балкан има същата етимология. Балк е тюркско изменение на древния корен бал-бул-р - сияйна зора, светлина. Балкан означава на прабългарски утринно светло слънце (който е посрещал зората на връх Централния Балкан, разбира защо). Наименованието означава и посоката на планината, завършваща на изток в морето.

Имената Стара планина и Балкан с течение на времето са се превъртали в символ на копнежите и борбите на нашия народ за свобода. От Балкан произлиза и наименованието на югоизточния полуостров на Европа - Балкански полуостров. Много често за по-голямо удобство страните в този полуостров се назовават с понятието Балканите.

След Освобождението с развитието на стопанството, културата, съобщителните връзки в говоримия език и литературата се налагат редица стари местни или нови наименования за конкретизиране на отделните дялове в трите части на планината. Тези дялове най-често се назовават на най-прочутото селище до тях (Чипровска, Тревненска и т. н.). на голяма река (Камчийска) и др.


Панорамен изглед от връх Ком към долината на север и Берковица

Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Панорамен изглед от връх Ком към долината на север и Берковица

Снимка: Уикипедия



ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Стара планина е най-дългата и най-издържаната по простирание планина у нас. Тя е част от Старопланинската верижна система, която включва Стара планина (Главна старопланинска верига) и Предбалкан. Стара планина започва от Белоградчишкия проход - между Бабин нос и Светиниколска планина, и завършва при н. Емине на черноморския бряг. Северната и южната граница на Стара планина са тектонски. Корпусът й е ограничен от два почти успоредни разлома - т. нар. Старопланинска челна ивица от север и Задбалканския разлом от юг, които обуславят линейното й простирание. Веднага трябва да се отбележи обаче, че докато южната морфографска граница на планината почти напълно съвпада с линията на разлома, северната не винаги следва неговия ход.

Северната граница с Предбалкана е очертана от поредица надлъжно развити долини, части от долини, долинни разширения или структурно-денудационни понижения. В най-западната част границата на Стара планина с Предбалкана минава през Салашко-Превалското понижение, където са развити горните течения на реките Лом и Огоста (Превалска Огоста), а по на изток - през Бързийско-Ботунското понижение, по долното течение на р. Бързия и средното на р. Ботуня (десен приток на Огоста). Югоизточно от Вършецкото понижение границата продължава през Дружевската седловина, пресича долината на р. Искър при Черепиш, следва североизточното подножие на Ржана и през Рашковската седловина се спуска в Ботевградската котловина. Източно от нея тя прехвърля ниската седл. Лопатна и пресича Етрополското долинно разширение на р. Малки Искър. По на изток границата е маркирана от дълбоко всечените надлъжни долини в горните течения на реките Черни и Бели Вит, седл. Богое и долината на р. Бели Осъм. Още по на изток тя е ясно очертана от Новоселското и Кръвенишкото понижение (горните течения на реките Видима и Росица), пресича р. Янтра южно от Габрово и следва, общо взето, южните окрайнини на Тревненското, Еленското и Герловското хълмисто понижение. В най-източните части границата минава по северното подножие на Върбишка планина, пресича р. Луда Камчия южно от с. Аспарухово и следва северното подножие на Камчийска планина до черноморския бряг.

Границата на Стара планина с Предбалкана не навсякъде има ясна морфоложка и морфохидрографска изява. Освен това налице са и редица преки връзки: Превалската седловина (между горните течения на реките Лом и Огоста) свързва Язова планина от Чипровския дял и Широка планина; Дружевската седловина - Козница и Врачанска планина; седл. Превлаката (между горните течения на Черни и Бели Вит) свързва Златишко-Тетевенека планина и Лествица; седл. Богое (между горните течения на Бели Вит и Бели Осъм) свързва Троянска планина с Васильовска планина и др.

Южната граница на Стара планина, обусловена от Задбалканския разлом, е ясно и рязко очертана. Тя е маркирана от стръмния завършек на южните склонове към редицата на Задбалканските (Подбалканските) полета. Тя е ясно морфоложки и морфографски изразена по редица белези дори и в района на напречните ридове (прагове), които свързват Стара планина със Средна гора: Гълъбец - връзката на Етрополска планина с Ихтиманска Средна гора; Козница - между Златишко-Тетевенека планина и Същинска Средна гора; Стражата (Кръстец) - между Калоферска планина и Сърнена гора.


Карандила

Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Карандила

Снимка: Уикипедия



В тези граници Стара планина заема 11 596 кв. км. площ, има около 530 км дължина на главната орографска ос и е широка от 15 до 35 км.

Главното било на планината е значително по-високо в западната и средната част в сравнение с източната. В Чипровска, Берковска, Златишко-Тетевенска Троянска и Калоферска планина то често надхвърля 2000 м височина. Средната надморска височина на цялата верига е 722 м. Най-висока е централната част - 961 м средна надморска височина, на второ място е западната - 849 м, и на трето е източната - 385 м. Най-голяма площ се пада на района с надморска височина до 1000 м (низинен, хълмист и нископланински пояс) - над 70%. Среднопланинският пояс (с височина от 1000 до 1600 м) заема 19,3%, а високопланинският (над 1600 м) - 2,9%.

Двадесет и девет върха в Стара планина се издигат над 2000 м. С това тя заема трето място сред нашите планини. От тях само един, вр. Ботев, се издига над 2300 м. Пет са с височина между 2200 и 2300 м, единадесет с височина между 2100 и 2200 м, и дванадесет са с височина от 2000 до 2100 м. Повечето върхове - двадесет и пет, се намират в Средна (Централна) Стара планина и само четири - в Западна Стара планина. С най-много върхове над 2000 м - тринадесет, се слави Калоферска планина. На второ място - със седем върха, стои Златишко-Тетевенека планина. Трето, четвърто и пето Място заемат Троянска (пет върха), Чипровска (три върха) и Берковска (един връх) планина.

Освен тези 29 върха в отбелязаните пет старопланински дяла, особено в Калоферс;кия и Златишко-Тетевенския, се намират още десетина коти е височина над 2000 м. С малки изключения почти всички нямат официални географски имена. В случая по-важно е обаче, че те нямат и ясно изразена орографска цялост, липсват им един или повече от основните елементи, които характеризират върховете изобщо като геоморфоложка форма. За пример в това отношение могат да послужат Малкият Юмрук, скалистите коти около вр. Картала, около вр. Тетевенска Баба и др. Поради това те не се отбелязват като самостоятелни орографски единици.

Морфохидрография

Въпреки че в морфохидрографско и морфоструктурно отношение Стара планина представлява цялостна единица с линейна (верижна) издържаност, редица белези и особености обуславят напречната й подялба на три големи части - Западна, Средна (Централна) и Източна.


Връх Ботев

Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Връх Ботев

Снимка: Уикипедия



Западна Стара планина се простира между Белоградчишкия и Ботевградския (Арабаконашкия) проход. Главното било има дъговидна форма в посока от северозапад към югоизток и дължина 168 км. Най-висок е вр. Миджур (2168 м), който се издига в Чипровския дял. Други върхове над 2000 м са Обов връх - втори по височина, също в Чипровска планина, Ком (2016 м) в Берковска планина и Мартинова чука в Чипровска планина. Наред с посоката на главната орографска ос друг важен орографски белег на Западна Стара планина е широкият й обхват. Северните й склонове, силно ерозирани и гъсто нарязани от реките Лом, Огоста, Дългоделска Огоста, Бързия, Ботуня и притоците им, са значително по-къси и стръмни от южните. Южните са по-удължени, сложко разчленени и стъпаловидно понижени към котловините.

От Бeлоградчишкия проход до Петрохалската седловина Западна Стара планина има сравнително по-монолитен характер. Последователно се редуват Светиниколски планини с най-висок вр. Орлов камък, Чипровска планина с вр. Миджур и Берковска планина с вр. Ком. Южно от тях долината на р. Височица отделя веригата на Видлич (на югославска територия), която се простира успоредно на главната орографска ос. Източно от Петроханската седловина и долината на р. Нишани планината губи своята монолитност, силно се разклонява и понижава, заемайки голяма площ между Бързийско-Ботунското понижение и Ботевградската котловина от север и Софийската и Камарската котловина от юг. Почти по средата тя е проломена от дълбоко всечената долина на р. Искър. Западно от Искърския пролом се простира Козница с вр. Тодорини кукли (1785 м), Понор с вр. Равно буче, Мала планина с вр. Церия (1234 м), Чепън с вр. Петровски кръст (1206 м) н Три уши с вр. Бъртойно бърдо. Те са разделени помежду си от Дружевската седловина и долините на реките Нишава, Пробойница (Прибойница) и Искрецка.

Източно от пролома на р. Искър се издигат Ржана с вр. Козница (1637 м). Големи планина с вр. Чукава (1588 м). Софийска планина с вр. Готен (1295 м). Те са разделени от дълбоките долини на реките Габровница, Батулийска и Елешница. В източна посока главните била на Голема и Софийска планина се събират във важния орографскн възел вр. Мургаш (1687 м), първенец на едноименния, най-източен дял на Западна Стара планина. Главното било на Мургаш стъпаловидно се понижава към Витинската седловина, източно от която до Ботевградската седловина то е силно заравнено и просторно.

Средна (Централна) Стара планина се простира между Ботевградската седловина и седл. Вратник, през която минава едноименният проход. Главното било, с дължина 207 км, има подчертано направление запад-изток. Тази част от Стара планина е най-тясна, монолитна, с подчертано изразен верижен характер. Южните склонове са стръмни от билото до самото подножие на планината, а северните обикновено са стръмни само в най-високите си части. Забележителни в това отношение са отвесните скални спусъци на Козя стена, на Ботевския масив към Северния Джендем. Тази част от Стара планина е най-висока както със средната си надморска височина, така и по абсолютната. Тук се издига първенецът на цялата верига вр. Ботев (Юмрукчал - 2376 м). Морфохидрографски в Средна Стара планина се обособяват седем големи дяла, разделени от сравнително дълбоко всечени седловинни понижения. От запад на изток се редуват Етрополска планина с вр. Марагидия (Говедарника - 1790 м) и нейният мощен северен клон Било с вр. Маняков камик (1439 м), Златишко-Тетевенска планина с вр. Вежен (2198 м), Троянска планина с вр. Голям Купен (Купена — 2169 м), Калоферска планина (която включва масивите на Равнец и Триглав) с вр. Ботев, Шипченска планина с вр. Исполин (1524 м). Тревненска планина с вр. Караджова кула и Елено-Твьрдишка планина с вр. Чумерна (1536 м).

Реките, които водят началото си от северните части на планината - Малки Искър, Вит, Осъм, Видима, Росица и Янтра, са образували дълбоко всечени, напречни на основните орографскн линии долини. Забележителен в това отношение е долинният лабиринт в поречието на р. Видима - известният Северен Джендем. Дълбоко всечени, нерядхо с пропастен характер са и южните долини - поречията на Бяла река и Бъзовица (Южният Джендем), Тъжа, Соколна, Стара река и др. Повечето от тях. напускайки Стара планина, образуват характерни теснини и ждрела, а долинните им дъна са прекъснати от множество прагове и водопади. В Ботевския и Триглавския масив се намират десетки водопади или пръскала, както ги нарича местното население. Тук е и най-високият водопад у нас — Райското (Калоферското) пръскало (124 м).

Източна Стара планина, чието главно било има дължина 155 км, се простира между седл. Вратник и н. Емине на Черно море. Долините на реките Луда Камчия и Хаджийска я разделят на два почти успоредни клона с направление запад - изток: северен - Матор планина, и южен - Удвой планина.

Северният клон - Матор планина, до пролома па р. Луда Камчия включва Котленска и Вьрбишка планина. Той има сравнително издържано било, ограничено на много места от север със стръмни откоси - Тиханка, Юрушките стени, Злостен, Долината на Котленска река отчленява в западната част на този дял късата, но орографски добре изразена верига на Разбойна с вр. Разбойна (Разбуйна 1128 м). Източно от Лудокамчинския пролом планината придобива нископланински и хълмист характер. От долината на Двойница тя се дели на още два дяла: северен - Камчийски планина, и южен -
Еминска планина.

Южният клон - Удвой планина, започва със Сливенска планина, където се издига вр. Българка (Сливенска Българка - 1181 м). В източна посока този дял се понижава и раздвоява. Северното разклонение носи името Стидовска планини, а южното Гребенец. Те заедно с Терзийски баир (източно от Маришкия проход) ограждат Сингурларското понижение, през което тече р. Мочурица. На изток оттук и от Карнобатския проход се простира ниската Карнобатска планина с вр. Илийца (684 м). Източно от Айтоския проход Карнобатска планина преминава в широкото плоскохълмие на Айтоска планина.

Геолого-тектонски строеж и полезни изкопаеми

Стара планина принадлежи към младонагънатите планински системи. През палеозея, мезозоя и отчасти през неозоя (палеогена) Старопланинската ивица била многократно заливана от водни басейни, които формирали продълговато геосинклинално корито. Геосинклиналата периодически била запълвана с дебели седиментни (утаечни) скали, развивали се вулкаиични и метаморфпи процеси. Ето защо в геоложкия строеж на планината вземат участие различни видове скали: метаморфни (гнайси, гранитогнайси, шисти, филити), плутонични или интрузивни (гранити, граподиорити), вулкански (диабази, туфи, туфити) и седиментни (варовици, мергели, лиски, конгломерати, пясъчници). Неколкократно се проявяват и нагъвателни процеси, в резултат на което различни части от площта на геосинклиналната се превръщат в суша и стават поприще на интензивна денудация (разрушаване). Главното нагъване на Старопланинската ивица става през т. нар. младоалпийски тектонски цикъл и по конкретно през пиренейската нагъвателна фаза. С това завършва геосинклиналното (вътрешното) развитие на планината. Като орографска единица Стара планина се оформя през т. нар геоморфоложки (неотектонски) стадий, който започва а края на палеогена (преди 30-35 млн. г.) и протича основно през неогена и кватернера - последните два периода от развитието на земната кора.

Главната старопланинска верига надлъжно е ограничена от дълбоки земекорни рани - разломи. На север това е Старопланинската челна ивица, а на юг - Задбалканският разлом. Именно по тези разломи е станало издигането на планината.

Главната старопланинска верига е изградена от няколко големи, силно наклонени на север антиклинали, на чийто фон са развити множество по-дребни структори. Ядрата на антиклиналите са изградени от палеозойски филити, шисти, диабази и др. (т. нар. диабазфилитоидна формация), гранити, гранодиорити, а мантията е от по-млади, мезозойски седименти. Тези структури са силно усложнени, деформирани и денивелирани от разломи, в Различна степен денудирани и усложнени от поредица по-малки антиклинали, синклинали, навлаци.

В Западна Стара планина са оформени две големи антиклинали - Берковската, която изгражда предимно северните части на този дял, и Свогенската, която изгражда южните части. Източно от Искърския пролом палеозойските ядки на тези две антиклинали се съединяват и осите им потъват.

Средна Стара планина е изградена от Централнобалканската, Шипченската, Твърдишката и Сливенската антиклинала. В повечето случаи техните палеозойски ядки са полегнали върху пластовете от северните им бедра и изграждат билото. Южните им части са силно усложнени и пропаднали по линията на Задбалканския разлом. Една от най-характерните особености на Средна Стара планина е навлачният строеж на най-високите й части. Класически пример в това отношение представлява Ботеввръшкият навлак. Тук по-стари по възраст скални формации (гранити, гнайси, гранитогнайси) лежат върху по-млади скали, което в геологията е анормално положение. Освен това тези формации са алохтонни (чужди) за Стара планина, а са типични за Средна гора. Навличането им е станало при последното нагъване на Старопланинската зона, когато на юг от старопланинското геосинклинално корито (от което по-късно израства Балканът), се е издигала Средна гора. Рязката денивелация предизвикала откъсването и придвижването по гравитачен път на огромни скални маси от корпуса на Средна гора в геосинклиналния басейн. След потъването на Задбалканските котловини и издигането на Стара планина по линията на Задбалканския разлом средногорските материали се оказали откъснати и издигнати значително по-високо върху лоното на Старопланинския ороген.

В Източна Стара планина са обособени големите Котленска и Айтоска антиклинали, между които се обособява обширното Лудокамчийско понижение със синклинален строеж.

Когато говорим за Стара планина в геоложки смисъл, справедливо (и наложително) е да си зададем въпроса - какво става със старопланинските структури след н. Емине? Дълго време наши и чуждестранни геолози смятаха, че през Черноморската падина старопланинските структури се свързват с Кримо-Кавказките планини. При проучването на българския черноморски Шелф през последните години се установи, че след н. Емине старопланинските структури рязко завиват на югоизток и се свързват с Понтийските планини от южното черноморско крайбрежие.

В тясна връзка с геоложкия строеж и геоморфоложкото развитие на Стара планина са полезните изкопаеми. От най-голямо значение тук са находищата на антрацитни въглища (Свогенски басейн), на черни въглища (Берковско, Сливенско), на железни руди (Чипровска планина, Кремиковци), на манган (с Бяла), на медна руда (Елаците и Челопеч в Етрополска планина), на полиметални руди (Чипровска планина, Ржана, Голема планина), на благородни (Чипровска, Етрополска, Златишко-Тетевенска планина) и редки метали, на редица нерудни полезни изкопаеми, като барит, доломити, облицовъчно-декоративни и строителни материали.

Геоморфоложко развитие

Релефът на Стара планина е резултат от действието и сложното взаимодействие между вътрешните и външните земни сили, които се проявяват основно през неогена и кватернера. От основно значение са неотектонските и разломните движения, конкретният геоложки строеж, мразовото и химическото изветряне, действието на атмосферните и на течащите води.

Оформянето на планината като положителна орографска единица започнало още в края на палеогенския период. Въпреки нейния верижен характер обаче развитието й било диференцирано. Това се дължи на факта, че освен надлъжните (паралелни) разломи, които я ограничават и контролират издигането й, голяма роля играли и напречните (меридионални) разломи, които обуславят блоковия й строеж. Така например докато през палеогена (еоцена) голяма част от Западна Стара планина била вече суша, почти цяла Източна и големи части от Централна Стара планина се намирали в обхвата на водни басейни. Докато в западната част започнали изветрителни и разрушителни процеси, в източната и в части от централната продължавало натрупването на утайки. Точно по това време дори се образувал Ботеввръшкият навлак. Така следите от най-стар релеф с безспорно донеогенска възраст в Стара планина се намират в нейната западна част

Оформянето на Стара планина станало под влияние на положителните (възходящи) тектонски движения. Тяхната проява обаче също не била еднаква нито във времето, нито в пространството. Въпреки че централните части на Стара планина започнали да се издигат значително по-късно от западните, тук издигането през неогена и кватернера било най-интензивно и затова днес те са най-високи (по-високо, в сравнение със Западна и Източна Стара планина, са издигнати тук и фрагментите от денудационни повърхнини). Етапите, през които ограниченият между Задблаканския разлом и Старопланинската челна ивица старопланински ороген бил подлаган на интензивно издигане, били прекъсвани от периоди на относителен тектонски покой. Именно през тези „спокойни" етапи се образували т. нар. денудационни повърхнини. Фрагменти от тях днес се наблюдават по главните и второстепенните била и като склонови стъпала. Те обуславят характерния етажиран релеф на планината. В Стара планина са установени следи от четири до шест такива повърхнини.

Най-стара и най-високо издигната денудационна повърхнина, следи от която се наблюдават по протежение почти на цялата старопланинска верига, е старомиоценската меотската. Тя е развита по главното било и в Западна Стара планина има 1450-1500 м средна надморска височина, в Централна - 1600-1800 м, а в Източна - 800-1050 м. По-старата и по-висока повърхина от тази е донеогенската, чиито следи се наблюдават предимно в Западна Стара планина. По-ниско разположена и развита също като билна заравненост или като склоново стъпало е младомиоценската (понтийската) повърхнина. В Западна Стара планина тя обуславя равнищата на около 1200 м н. в., в Централна - на 1100-1300 м, а в Източна - на 600-800 м.

Под тези високи денудационни повърхнини са развити още две до три повърхнини: староплиоценска (дакска), която в Западна Стара планина е на около 800 м. в Централна - на 800-950 м, в Източна - на 500-600 м; младоплиоценска (романска) - съответно на около 650. 650-800 и 400-500 м; плиоплейстоценска (вилафранксха), която е развита като висока речна тераса (приречно терасно ниво). По р. Искър например в обсега на старопланинския Искърски пролом тя е средно на 160 до 180 м височина от леглото на реката.

Успоредно с издигането на Стара планина на юг от нея, по линията на Задбалканския разлом през младия миоцеи (понта) започнало потъване и се образували грабени, които постепенно се запълвали с наслаги от обилния материал, денудиран от корпусите на Стара планина и Средна гора. Тези грабеновидни понижения - днешната редица на Задбалканските котловини, са разделени от напречни прагове (Гълъбец, Козница, Стражата), чрез които се осъществява пряка връзка между Стара планина и Средногорието. Съществуват и още няколко такива връзки, прекъснати от речни проломи през кватернера - Негушевсжи, Макоцевски, Бинкоски праг.

Докато през неогена. който продължил около 30 млн. г., се образували главно едрите, основни черти на релефа, през кватернера - с продължителност 2-3 млн. г., се формирали детайлите му. Това ставало също под знака на положителни (възходящи) тектонски движения. Главен елемент от релефообразуването през този период е окончателното оформяне на долинната мрежа и формирането на съвременния й облик. Речните долини в обхвата на Стара планина в повечето случаи са тектонски обусловени. Северно от главното било долините на основните реки са дълбоко всечени, със стръмни долинни склонове. Те са развити предимно напречно на главната орографска ос. Речните долини от юг са също дълбоко всечени, но по-къси, с по-голям увес. Те също са развити перпендикулярно на главната орографска ос. Често срещани елементи от морфологията им са праговете, водопадите и характерните теснини (ждрела), които образуват повечето реки, преди да напуснат планината. Тези особености са в тясна връзка с интензивното издигане по линията на Задбалканския разлом. Някои долини в най-горните си части имат и паралелна (запад - изток) на главната орографска ос ориентировка - Пробойница, Батулийска, Равна, Габровница, Въртопска, Бяла, Тъжа и др. Техните долини в съответните участъци са развити върху също така успоредни на орографската ос разломни зони. По-особено място заемат долините на реките Искър и Луда Камчия. Те пресичат старопланинската верига и образуват проломи - Искърския от гр. Кови Искър до с. Лютиброд и Лудокамчийския от с. Дъскотна до с Аспарухово. Те имат тектонски произход и антецедентно развитие, т. е. унаследяват разломни зони, но са със старо заложение. Те се всичат и проломяват планинския корпус успоредно с неговото неогенкватернерно издигане.

Кватернерното издигане на Стара планина също имало диференциран характер, обусловен преди всичко от блоковия й строеж. В ония нейни части, които били обхванати от непрекъснато издигане, по долините липсват речни тераси. Там, където издигането имало ритмичен характер, се образували серия от речни тераси. По долината на р. Искър например са установени три заливни и седем надзаливни тераси.
В резултат на по-интензивното кватернерно издигане на Средна Стара планина Ботеввръшкият масив през вюрма достигнал долната граница на хионосферата и макар че до образуване на типични ледници (както в Рила и Пирин през същото време) не се стигнало, ледената стихия оставила и тук характерен отпечатък - няколко недоразвити циркуса и циркусни венци по източните склонове.

Във връзка с етапното геоморфоложко развитие, с конкретния геоложки строеж и тектониката са още много други релефни форми и процесите, които са ги обусловили. Типичен пример в това отношение са карстовите форми - в Понор, Чепън, Три уши, Троянска, Калоферска, Шипченска, Котлеиска планина и др. В Стара планина се намират едни от най-дълбоките пропастни пещери у нас - Райчова дупка край с. Черни Осъм, Ямата при Кипилово - Котленско, Безименната при Билин дол край с. Гинци и мн. др., а също и една от най-дългите. Приказна край Котел. Образуването на Северния и на Южния Джендем, на импозантните теснини и ждрела в южното подножие на планината (особено на Средна Стара планина), на водопадите, на Лакатнишките н Чудните скали, на Искърския и Лудокамчийския пролом и на още много други природни феномени, специфичният морфоложки облик на Ботеввръшкия масив с Райските скали, на Козя стена са все във връзка с геоложкия строеж и геоморфоложкото развитие.

В най-високите части на Стара планина особено интензивно се проявяват процесите на мразовото изветряне. Те, заедно с дълготрайната снежна покривка, също оказват голямо влияние върху релефа на високия регион. Типични форми тук са структурните и тревните ивици, които подобно на хоризонтали от топографска карта „нарязват" склоновете, сипеите и сипейните шлейфове, лавинните улеи, снежните леговища ровини, каменните рози и др.

Климат и воден режим

Върху формирането на климата а Стара планина особено голямо влияние оказват надморската височина и изложението на склоновете. Линейното й простирание обуславя трасформацията на нахлуващите от северозапад влажни въздушни маси и различния климатообразуващ ефект върху северните и южните склонове. През студеното полугодие преобладава преносът на студени въздушни маси от североизток. Старопланинската верига спира за известно време проникването им на юг и способствува за акумулирането им в Дунавската равнина и Предбалкана. Преливайки след това през седловините на Стара планина, тези въздушни маси обуславят образуването на силни и поривисти падащи ветрове (бора, луд вятър) в Задбалканските котловини. Скоростта им понякога достига 30-35 м/с. Особено характерни са тези ветрове за Сливенско. При нахлуване на по-топли въздушни маси от юг Старопланинската верига създава условия за формиране на фьонов ефект и образуване иа топлия поривист вятър фьон, който често се проявява в северното й подножие. През зимата фьонът предизвиква бързо снеготопене, прииждане на реките, а във високите части - падане на лавини.

По-голямата част от Стара планина има умереноконтинентален климат. В най-източните части той е преходноконтинентален, а в районите с височина над 1000 м за северните склонове и над 1500 м за южните - планински.

Температурният режим е в пряка зависимост от надморската височина. С нарастването на височината температурите се понижават.

За количеството и разпределението на валежите наред с надморската височина влияние оказва и изложението.

Максимумът на валежите в Стара планина е през лятото (май, юни), а минимумът (с изключение на Ботевския масив) - през зимата (февруари).

Продължителността на снежната покривка в Стара планина варира в много широки граници - от 1 до 7 месеца.

Старопланинските реки се характеризират предимно със снежно-дъждовен или дъждовно-снежен режим. В източните части на Източна Стара планина преобладава дъждовното подхранване на реките, а в част от Западна Стара планина много характерно е карстовото подхранване (особено за реките Нишава, Искрецка, Лева и др.). Максимумът на водите е през пролетта, което е свързано със снеготопенето, а минимумът - през есента. Изключение се наблюдава при реките в Източна Стара планина, където най-големите водни количества са през зимата.

Почви, растителност и животни

Разнообразието и зоналното разпределение на почвената покривка в Стара планина е свързано с етажирания характер на климатичните условия, на растителната покривка, геоложкия строеж и геоморфоложкото развитие. В ниския пояс на южните склонове, където се чувствува средиземноморското влияние и общо взето преобладава по-топлолюбива растителност, са развити предимно канелени горски почви, а по северните склонове - сиви горски почви. В по-високия планински пояс, зает от букови гори, доминират светлокафявите горски почви. В по-високите части на този пояс, където има иглолистни гори, са развити тъмнокафявите горски почви. Най-високият регион, покрит от високопланински пасища, е зает от планинско-ливадни почви, а за карбонатните окарстени райони са характерни почвените рендзини.

По отношение на растителността Стара планина се отнася най-общо към две провинции: Балканска (Илирийска) - Западна, Средна и част от Източна Стара планина, и Евксинска - Източна Стара планина по долното течение на р. Камчия.

В Западна Стара планина преобладават буковите гори. Габъровите и горуновите гори са по-слабо застъпени. По високите части около Хайдушки камък, Миджур, Ком се срещат иглолистни гори - предимно смърч. В субалпийския пояс растителността е представена от храстовидни и тревни формации - сибирска хвойна, боровинка, връшняк, картал. Макар и нарядко, среща се и клек (например над старата х. Ком). Характерни ендемитни видове тук са българската къпина и старопланинската теменуга, а около Берковица има реликтна кестенова гора.

В Средна Стара планина също преобладават буковите гори. Срещат се още горун и габър, а във високите части (Веженски масив) - смърч, ела, бяла мура. Тук са развити и реликтни букови гори с подлее от вечнозелена лавровишня (Златишко-Тетевенска, Калоферска планина), а също така реликтни съобщества на черен бор и воден габър. Храстовидно-тревните формации в субалпийския пояс са подобни на тези в Западна Стара планина, но клекът се среща съвсем рядко. В Средна Стара планина расте и реликтният силивряк (хаберлея родопензис). Характерни ендимити са балканската шипка, троянското плюскавиче, ахтаровото и юмрукчалското шапиче и др. Все по-рядко се среща карпато-балканският ендемит алпийска роза. По северните склонове на Козя стена и по долината на р. Соколна расте еделвайс.

Източна Стара планина се характеризира с преобладаване на гори от мизийски бук, габър и горун. По-рядко са застъпени гори от цер, благун, вторични гори от келяв габър. Специфичен е балканският ендемитен реликтен вид конски кестен. В долното поречие на р. Камчия са развити церово-благунови гори и гори от източен бук и източен горун.

Богата и разнообразна е и фауната на Стара планина. Тук се срещат сърна, благороден елен, а по най-високите скалисти карпи на Средна Стара планина - дива коза. От едрите бозайници са характерни и някои хищници - мечка, вълк, лисица, а от дребните - златка и белка. Значително е разнообразието и по отношение на птичата фауна, на влечугите, рибите и земноводните.


Карта с разположение на върховете

Важна новина !!!


  • 18/03/2016

    Прекестолен - най-красивата отвесна скала в света

    коментара


    Към новината
    Прекестолен представлява гигантска стръмна скала с почти плосък връх - площадката й е с размери приблизително 25 на 25 метра. Скалата е разположена срещу платото Кьораг в Норвегия. Прекестолен се превежда буквално като "катедрата на проповедника". Оттук се открива великолепна гледка. Именно заради това скалата е известна като едно от основните природните богатства на Норвегия.



Последни новини !!!



Събития:
Изложба "Нощ над България" () - 10/07/2015

Политика:
Дават до три еделвайса за категоризация на хижите () - 06/04/2015

Любопитно:
Заклещената скала, от която косите ви ще настръхнат () - 27/03/2015

Събития:
Фестивал на цветовете в Индия () - 10/03/2015

Други:
Тичай или умри () - 13/11/2014

Туризъм:
Хижа Кежмарска е една от най-футуристичните хижи в света () - 27/10/2014








Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Общо на линия са 0 потребители :: 0 регистрирани, 0 скрити и 0 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Школа  -  Teambuilding Extreme  -  Вертикален свят  -  Приключенски свят  -  Climbing

Travel.bg  -  Почивка.bg  -  Дисаги  -  Мрежа от приятели  -  Транспорт  -  Visit to Bulgaria  -  Туризъм България
Работа  -  Bultourism.com  -  Хороскопи  -  Китен  -  Idi.bg  -  Adventure.bg  -  Следвай.ме  -  Запознанства
Board.bg  -  Tripi.bg

Вертикален Свят © Copyright 2005-2017

Sitemap