Начало България По света Статистики Дневник Главен сайт Школа
В момента е: Пон Апр 21, 2014 9:04 am BG UK
   Вие не сте регистриран потребител Регистрация   |   Вход в сайта   
Пътеводителя е асоцииран сайт на Travel Guide, имащ за цел да предостави подробна информация за планинските райони в България и по света.
Родопи
Планините в България  -  Родопи
Планински региони
#    Планински региони И В Х M
1
Западни Родопи
0 0 0 0
2
Източни Родопи
0 0 0 0
- В оранжево са оцветени тези региони, които са добавени или актуализирани преди 10 дни.
Сортиране   
Обща характеристика на планина Родопи
Видяна е 12503 пъти  |  Информацията е обновена на Вто Май 04, 2010 4:55 pm


Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер




Читкая в Източни Родопи


ГЕОГРАФСКИ ОЧЕРК

Родопите са част от обширния Тракийско-Македонски масив, който заема централната част на Балканския полуостров. Планината представлява огромен лабиринт от ридове с различна дължина и посока, с дълбоки речни долини, обширни денудационни повърхнини и котловинни понижения. В най-общи линии се ограничава на север и изток от долината на р. Марица, на юг от Беломорската низина и на запад от долините на реките Яденица, Дрешенец и Места. В тези си граници планината се простира на площ от около 18 000 км2, от които 14 743 са в пределите на нашата страна. Дължината й е около 240, а ширината - 100 км, при средна надморска височина 785 м, като западната част е значително по-висока от източната.

Име

Все още не са изяснени произходът и смисълът на името Родопи. Омир нарича тази обширна планинска система "Снежните планини на траките". Овидий свързва името с легендата за гордата любов на цар и царица, които започнали да се наричат Зевс и Хера и за наказание гръмовержецът ги превърнал в две планини - Хемус и Родопа. Според друго предание наименованието Родопи е дадено от египетски фараон в чест на неговата любимка, която била от този край. Проф. Балан смята, че то произлиза от гръд ката дума "родон" - роза, тъй като от всеки висок връх многобройните ридове се диплят като листата на цъфнала роза. Проф. Кацаров твърди, че името има илирийски произход. Някои автори го свързват с древната езическа богиня Родопа, а други твърдят, че то е съставено от славянските думи "руда" и "ропа" - руда и яма, което има известно основание, тъй като планината е позната от най-древни времена като източник за добив на руди. Името й обаче не се е изменило от Омирово време до наши дни. През Средновековието част от планината се наричала Славееви гори, а по време на османското иго пак част от нея - Доспатдаг. Понякога тези имена са се използували и за цялата планина, но не са се утвърдили.

Орографски облик

За разлика от останалите български планини Родопите нямат ясно очертан орографски скелет. Систематизирането и разпределението на тази сложна орографска система се извършва, като се проследи хидрографската мрежа, чрез която се оттичат водите на планината. В Родопите са формирани 3 главни долинни системи с отток на север, изток и юг. Те до голяма степен определят съвременните орографски особености на планината, които все още не са окончателно утвърдени. По геолого-тектонски и морфографски белези и за по-лесно изучаване Родопите се делят на Западни и Източни (към западните влизат и ниските Бесапарски хълмове). Границата между тези два главни дяла се очертава по долината на р. Каялийка, седл. Китката (735 м), долината на р. Боровица и по източния склон на Жълти дял до граничната седловина Три камъка (550 м), югозападно от Златоград.




Района на Орлови скали, Източни Родопи


Западни Родопи

Характеризират се с високи билни заравнености, дълбоко врязани речни долини и обширни тектонски котловини. Оформянето им се дължи на силното епейрогенно издигане на тази част от планината през неогена, причинено от потъването на околните земи и наличието на относително по-леки гранитни плутони в снагата на масива. От своя страна Западните Родопи се делят от дълбоката меридионална долина на р. Въча на западна и източна част, които се разделят на дялове и ридове, отводнявани от реките Марица, Арда и Места. Десните притоци на Марица - Чепинска, Въча и Чепеларска, се врязват дълбоко в снагата на планината и изместват вододела към южния й край. Това обуславя асиметричния орографски облик на Западните Родопи - дълги ридове на север, а на юг - къси и с незначителн размери.

Западна част

В зависимост от по-значителните планински вериги в нея тя се дели на Велийшко-Виденишки дял, който е вододелно било между Марица и Места. Той навлиза далеч на югоизток в планината. В него се включват Девинска планина и Триград. На югозапад от този дял в посока северозапад-югоизток се простира ридът Дъбраш, който оформя югозападната ограда на Доспатската котловина. На север от хидрографското било между дълбоките долини на реките Яденица и Чепинска се простира ридът Алабак, който представлява ясно очертана северозападна ограда на Чепинската котловина, а на североизток между долините на реките Чепеларска и Въча мощно се издига Баташка планина с ридовете Каркария и Равногор. С първия са свързани ниските Бесапарски хълмове, простиращи се между Пазарджик и Пещера.

Източна част

Дели се на североизточен и югоизточен клон.

Североизточен клон

На североизток от вр. Буковик, който е на границата ни с Гърция, мощно се издига Переликският дял със своите разклонения Мурсалица и Букова планина. В него се намира най-високият връх на планината - Перелик (2191 м). На североизток от него след Роженската седловина се издига Преспанският дял с многобройните си разклонения: Радюва планина, Манастирище, Крушевска планина, Градище планина и Каракулас. Заедно с Переликския дял те образуват дългото Переликско-Преспанско било, което служи за вододел между долините на реките Въча и Чепеларска, от една страна, и Арда, от друга. На север от това било между живописните долини на Въча и Чепеларска река се откроява меридионалното гърбище на Чернатица, което продължава на северозапад с рида Върховръх, на север със Средня, а на североизток с Белочерковския рид. На североизток от него между реките Чепеларска и Мечка е разпрострял своята интересна карстова снага Добростанският масив.

Югоизточен клон

Започва на изток от високото Переликско било, от което се отделя Ардински дял с внушителния Кайнадински рид. След него следва обезлесеният, но с много минерални богатства Жълти дял, от билото на който се отделя на югоизток Устренски рид с прочутата на времето едноименна крепост. От Западните Родопи извират най-големите родопски реки: Чепинска, Въча, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река, които текат в дълбоки проломни долини.

Източни Родопи

Тук обширните плоски масиви и тучните ливади на Западните Родопи се заменят с обширни и ниски ридове, почти лишени от растителност, със скалист и урвест релеф. Орографският план на Източните Родопи се характеризира със среднопланинския си хълмист релеф, изпъстрен с широки долини, с долинни разширения, отделени едно от друго с къси проломи и стръмни склонове. Този релеф се обуславя от лекоразрушимите плиткоморски наслаги, утаени през палеогена в дъното на обширен морски залив, от вулкански туфи и туфити, както и от по-слабото им епейрогенно издигане през неогена. Ридовете им започват от седл. Три камъка, където се издига граничният масив Гюмюрджински Снежник с най-високия си връх Орлица. Непосредствено на изток от седл. Маказа, през която минава шосето Кърджали-Гюмюрджина, се простира разлатият рид Мъгленик, а северно от него е силно нарязаният от ерозията Стръмни рид. На изток от долината на р. Крумовица е широкият рид Ирантепе със североизточната си издънка Сърта, която е по-слабо нарязана. Северно от долината на р. Арда се оформят две морфографски единици - ридът Гората, който се простира на изток от седл. Китката заедно със своите разклонения Чуката н Каяджик, и Хасковската хълмиста област, западната част на която се заема от Драгойновските възвишения и рида Мечковец, а източната - от ниските ридове Узунджовски, Хасковски, Хухлата и Градище, достигащи границата ни с Турция.

Източните Родопи се отводняват чрез р. Арда и притоците й Перперек, Върбица, Крумовица и Бяла река.

Геоложко и геоморфоложко развитие

През последните години бе хвърлена обилна светлина върху геоложката и морфоложката история на планината. Направените проучвания доказаха, че макар и стабилизирана земя, Родопите са претърпели в редица свои дялове промени от по-ново време, които са оформили днешния им релеф. Най-старият етап от геоложката история на планината е започнал още през архая и протерозоя, т. е. когато животът на земята е бил в зачатъчно състояние. Тогава тук се е простирала дълбока и обширна хлътнатина на земната кора (геосинклинала), която била запълнена от водите на обширен басейн. В нея са се наслагали пясъци, глини, чакъли, варовици. От време на време спокойният живот на този район се е нарушавал от бурни вулкански изригвания, изливали различна по състав лава, която се наслагвала по дъното на басейна. После тя потънала още по-дълбоко и там под влиянието на високата температура и налягане скалните маси са се променили - метаморфозирали се, превърнали се в кристаликни метаморфни скали - гнайси, амфиболити, мрамори, които сега се срещат навред в Родопите.

През палеозоя родопската област преживяла нов бурен период. Част от най-югоизточните й дялове отново били подложени на потъване и затрупване с различни утайки. Наред с това тук се изливали дебели маси лава от диабазови скали, които по-късно също се метаморфозирали. Към края на палеозоя настъпили величествени движения на земната кора, съпроводени от нейното нагъване и разкъсване. В основата на планината на много места се внедрили огромни тела - батолити, от тъмни, тежки скали - серпентини, а също и от гранити. Тези движения създали н най-различни геоложки структури в Родопите, с развитието на които е свързана до голяма степен най-новата геоложка история на планината. Оформили се няколко огромни антиклинали, прорязани от дълбоките проломни долини на реките.

В края на стария терциер след силни разлагания и разкъсвания се образували дълбоки хлътвания, в които нахлули водите на сравнително топли басейни. В края на палогена тези басейни станали средище на грандиозна вулканска проява. На значителна площ, особено в Източните Родопи, се изляла андезитна и риолотова лава. И накрая през олигоцеиа, който бил предшествуван от ново издигане на областта, се образувало днешното очертание на Родопите. Тогава се появили много разседни линии, по които избликнали минерални води.

Поради по-продължителните затишия на епейрогенните движения на земната кора между отделните периоди и продължителните денудационни процеси планината била подложена на няколко заравнявания, които оформили днешните обширни, с различни нива денудационни повърхнини, използувани като прекрасни планински пасища. В разширенията на реките добре се очертават и речните тераси. Разнообразието на Родопите се дължи на изграждащите ги скални маси, които изветрят по различен начин и прибавят допълнителна живописност на релефа. Сред мраморите са се всекли дълбоки ждрела, много карстови форми - пещери, каменни мостове, понори, кари и др. След олигоценските туфозни материали в Източните Родопи природата е изваяла причудливи пирамиди, гъби и др., а сред обширния вулкански терен стърчат риолитни грамади с отвесни склонове, кули, замъци и др. По стръмните родопски склонове на места има огромни свлачища и срутища.

Това многообразие на родопския релеф представлява един изключително интересен комплекс от природни творения, които винаги ще привличат и очароват посетителите.

Природни богатства

Още от най-дълбока древност са били познати и използувани природните богатства на Родопите. Траките, а по-късно и римляните са дълбали недрата й, за да извлекат от тях ценни руди - железни, оловни, медни. През османското иго по примитивен начин се е добивало желязо, сребро, злато. По време на буржоазната власт малкото разкрити рудни находища са били нерационално експлоатирани. През социализма по цялата обширна площ на планината бяха извършени обстойни проучвания и бяха разкрити богати запаси от полезни изкопаеми - оловни и цинкови руди, хром, мед, дистен, барит, азбест, слюда, флуорит, перлит, трае, каменни въглища и др.

Огромно природно богатство представляват и неизбродните гори на Родопите. От иглолистните гори в страната 83% се намират в тази планина. Годишно се добиват хиляди кубически метра дървесина.
По обширните денудационни заравненостн иа Родопите се простират едни от най-хубавите планински пасища. Ето защо от най-ранни времена тези места са едни от най-големите скотовъдни области в страната.

Родопите са обилно надарени с минерални извори, произходът на които е тясно свързан с разседите и дълбоките тектонски пукнатини. Край тях са изградени модерни курорти, в които хиляди трудещи се ежегодно възстановяват своето здраве.

Реките се използуват най-рационално за добив на електроенергия, за напояване, зарибяване, спорт и др. Най-после планината изобилствува с лекарствени растения, гъби, дивеч, риби.

Климат и води

Разположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров определя до голяма степен и климата. Той се характеризира като преходен, тъй като се влияе от северните по-студени въздушни маси и топлия полъх на Средиземно-морието. Средната годишна температура на Източните Родопи е по-висока и по-устойчива и се движи около 12-13° С. В Западните Родопи под влиянието на по-голямата надморска височина средногодишната температура варира от 5 до 9° С. Преходният характер на климата в Родопите проличава и от годишния ход на валежите.

През декември в Източните Родопи е максимумът на валежите, а през август - минимумът. В Западните Родопи, обратно, преобладават летните валежи. Мекият климат, обширните борови гори, прекрасните планински поляни благоприятствуват твърде много за развитието на курортното дело и туризма.

Родопите са най-големият акумулатор на водни ресурси у нас. От друга страна, в планината има идеални условия за хидротехническо строителство. Ето защо в годините на народната власт тук бяха изградени и продължават да се изграждат няколко големи хидроенергийни системи - Баташката, Ардинската, Въченската. Регулираният воден отток на реките се използува за електродобив, напояване, зарибяване и създаване на летовища край язовирните езера. Цялата планина е нарязана от гъсто развита речна мрежа с най-различна посока. Отводняването на Родопите е изцяло към Беломорския басейн чрез 3 самостоятелни хидрографски системи: на север - р. Марица, на изток - р. Арда и на юг - р. Места. Режимът на оттока на родопските реки се определя от климатичните особености на планината. В Западните Родопи, където климатът е планински, максималният воден отток е през пролетта, а в Източните Родопи - през зимата и в ранна пролет. Поради наличието на значителни мраморни маси на много места бликат буйни карстови извори. Те са били една от причините за заселване на хора кран тях още в най-древни времена.

Растителен и животински свят

Богатството на растителния и животинския свят в Родопите се дължи до голяма степен на почвеното и климатичното им разнообразие. В растително отношение планината се дели на 2 големи района. Върху Западните Родопи се простира обширен растителен район, който обхваща част от Рила. В него се вдава далече на юг средноевропейската растителна група, представена тук от иглолистните видове с най-често срещаните смърч и бял бор. Източните Родопи, конто са под влиянието на средиземноморския климат, се обособяват като самостоятелен растителен подрайон, характеризиращ се главно с малката си залесеност. На места се срещат нискостеблени гори и храсталаци, а другаде - дъбови и букови гори. Тук достигат северните си граници някои типични за Средпземноморието растителни видове, като жасминът, косматият дъб, кестенът, смокинята и др. Във вътрешността на планината в по-закътани ареали са запазени интересни реликтни растения, останали още от младия терциер. Това са еловите гори, някои видове орхидеи, Хаберлея родопензис (силивряк), Сидерикус скардихус (пирински, мурсалски чай) и др. Срещат се и доста ендемитни видове.

Наличните скелетни почви в поречието на Арда, образузани от изветрянето на риолитите и туфите, създават условия за отглеж-дането на най-висококачествените тютюни в света - басма, башибали, джебел и др.

Голямо е разнообразието и на животинския свят. Срещат се почти всички видове бозайници, харатерни за Европа: мечки, сърни, елени, диви свине, лисици, зайци и др.; от дребните: таралежът, къртицата, мишката, катерицата и др. Многообразен е птичият свят, от който заслужава да се споменат глухарят, лещарката, яребицата, кекликът и др. В последно време край язовирите започнаха да гнездят диви патици и гъски. За да се запазят някои ценни растителни и животински видове, в планината има няколко природни резервата.


РОДОПИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Населени още от най-стари времена, разположени близо до древна Елада, Родопите не са останали извън погледа на гръцките историци и поети. Омир, бащата на историята Херодот, Тукидид, който бил син на тракийка, споменават в своите произведения планината с топли думи. Дори Тукидид ясно отделя Рила от Родопите. Следи от праисторическия човек са откривани на много места - в м. Кремените (от старокамениата епоха), в Кастраклийската котловина (от палеолита), в пещ. Топчика (рисунки от праисторическия човек), мегалитните паметници в Източните Родопи и т. н. Но бурно развитие на живота в планината се забелязва след заселването на траките, голям по численост народ от индоевропейски произход. В началото на I хил. пр. н. е. те са заселили по-голямата част от Балканския полуостров. Водили заседнал живот, умеели да обработват земята, да отглеждат домашни животни, да копаят руди и да леят мед и желязо, да коват оръжие, да правят съдове, статуи и украшения, да секат монети. Всичко това показва, че притежавали богата материална и духовна култура. За това говорят и крепостите при Вишеград, Соколско, скалните ниши по Средна Арда, Широко поле, гробницата при Мезек и др.

Много били племената на траките, но те не успели да се обединят и да образуват единна мощна държава. Някои от тях, може би най-свободолюбивите, населявали Родопите. Долината на Арда обитавали койлалетите, горното течение на Места - диите, по на югоизток - сатрите, горното течение на Марица (Хеброс) - бесите, средното - одриенте и т. н.

През 341 г. пр. н. е. македонският цар Филип II покорил родопските траки, но при неговия прославен син Александър Македонски гордите планински хора се освободили. Три века по-късно въпреки многогодишната си съпротива те били покорени от римляните. От този период за Родопите и родопските траки са писали географът Помпоний Мела, учените Плиний и Клавдий Птоломей, писателят Плутарх и др. От времето на римското господство из планината са запазени интересни следи - крайпътна станция на вр. Калето при Камен проход, мостът над Девинска река, Изворът на нимфите при с. Каснаково, римската вила край Ивайловград, древните пътища по билата на някои ридове и др. След смъртта на Теодосий I (395 г.) Римската империя била разделена на Източна и Западна. В Източната (Византийската) влезли и Родопите. Оттогава са останали засводената базилика при с. Голямо Белово, Червената църква край гр. Перущица и др.

В 476 г. под напора на варварските племена рухнала Западната римска империя, а Византия била така слаба, че не могла да противодействува на славяните да се установят за кратко време на почти целия Балкански полуостров. Тогава в областта на Горна
Арда се заселило славянското племе смоляни, а в поречието на Чепеларска река и Въча - рупците. Те заживели дружно с траките, които скоро се претопили в огромното славянско море.

След идването на българите и образуването на славяно-българската държава Родопите често били владение ту на България, ту на Византия, докато най-после останали в пределите на България. И всеки строил по непристъпните им чукари крепости и стражеви кули, светилища и дворци, на които и досега трудно може да се определи произходът.
В началото на XI в. византийците успели да завладеят българската държава. Сто и петдесет години те се мъчили да унищожат всичко българско, но не успели. В края на XII в. българите се освободили и скоро създали мощна държава, която нямала съперник на Балканския полуостров. През този период като граница между България и Византия Родопите имали особено стратегическо значение. Ето защо по тях били възстановени много стари и изградени нови крепости и кули - Асенова крепост, Аетос над Смолян, Подвис източно от Устово, Перперек близо до Кърджали, Устра при Златоград, Цепина при Велинград и много други.

След смъртта на цар Асен на границата между XII и XIII в. в държавата настъпили вътрешни раздори. За свободен владетел на Родопите се обявил Иванко, а след това и Слав. В първата половина на XIII в. Иван Асен II успял да обедини болярите и създал мощна държава, границите на която опирали до три морета. След неговата смърт обаче държавната власт отслабнала, а по-късно поради жестоката феодална експлоатация избухнало селското въстание на Ивайло, пожънало значителни успехи. Ивайло бил провъзгласен за цар, прогонил татарите зад Дунава и отблъснал нашествието на византийците. След това с помощта на търновските боляри на престола на България се възкачил Георги Тертер. Във Византия започнала борба за престола между Йоан Кантакузин и регентството в Цариград. Тогава в южните части на Родопите за самостоятелен владетел се провъзгласил Момчил.

През XIV в. започнало нахлуването на османците в българските земи и по-специално в Родопите. Момчил оказал съпротива на завоевателите, като изгорил част от османската флота при пристанището Абдера, а след това оказал ожесточена съпротива на ордите на Омурбег и паднал в битката при крепостта Перитеорион. Така той влязъл в народния епос у нас и в другите балкански народи като "славен юнак". Населението на Родопите смело се борило с нашествениците, но поради малобройността и разпокъсаността си не успяло да ги прогони. Ала и след завладяването на Балканския полуостров от османците българите дълги години не сложили оръжие, а след това многократно въставали. За да укротят тези бунтари, турците главно през XVI и XVII в. насила помохамеданчнли голяма част от населението в Родопите. Наред с това с цел да осигурят своята асимилаторска политика те преселили разни племена с мохамеданска вяра - юруци, татари, албанци, черкези и др., които не успели в своята мисия, но оставили следи в топонимнята на планината. Въпреки всичко неуморните планинци чрез въстания и хайдутство не давали мира на турските паши и бейове. Сред множеството патриоти и защитници на народа легендарни станали хайдутите Ангел войвода, Караджа войвода, Петко войвода и още десетки други борци за свобода.

В края на XVIII и особено през XIX в. настъпило значително разделение на труда - в по-големите селища се развило занаятчийството, с което се е занимавало главно българското население. Както в цялата страна, така и в Родопите стопанският живот бил в подем. Замогналото се българско население обърнало поглед към образованието, културата и свободата. Градели се църкви, училища, хубави къщи. Апостолът на свободата Васил Левски бродел навред и образувал тайни революционни комитети. Така се стигнало до избухването на Априлското въстание през 1876 г., в което няколко родопски селища били напълно унищожени и по-голямата част от населението им избито. Но те станали символ на борбата на българския народ за свобода. Две години по-късно руските воини освободили България от петвековното османско робство, но значителна част от планината останала да пъшка под чуждо иго поради позорния Берлински договор. Едва в 1912 г. почти целите Родопи били възвърнати на родината.


Пътеводител Родопи на Иван Панайотов и Константин Страшимиров


Споделяне във Facebook
Оценка на планината:  9.00  |  Логнете се в сайта, за да гласувате за тази планина

Важна новина !!!


  • 18/04/2014

    Папирусът за съпругата на Исус не е фалшификат

    коментара


    Към новината
    Фрагментът от папирус, в който Исус споменава съпругата си е автентичен древен документ, а не съвременен фалшификат, заявиха учени, цитирани от агенция Ройтерс. За съществуването на фрагмента, познат като "Евангелие на съпругата на Исус" бе съобщено на научна конференция през 2012 г. От някои то се разглежда като начин да се разбере мисленето на древните християни, но мнозина други включително и Ватикан ...



Последни новини !!!



Други:
Aurora () - 16/04/2014

Туризъм:
Върховете на Валаис () - 10/04/2014

Туризъм:
Това е България () - 04/04/2014

Туризъм:
Върхът () - 01/04/2014

Екология:
Секат смъртоносно горите и във Варненско, Странджа и Стара планина () - 31/03/2014

Открития:
Откриха мумии на повече от 1000 години в предградие на Лима () - 27/03/2014








Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Общо на линия са 0 потребители :: 0 регистрирани, 0 скрити и 0 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Школа  -  Teambuilding Extreme  -  Вертикален свят  -  Приключенски свят  -  Climbing

Travel.bg  -  Почивка.bg  -  Дисаги  -  Мрежа от приятели  -  Транспорт  -  Visit to Bulgaria  -  Туризъм България
Работа  -  Bultourism.com  -  Хороскопи  -  Китен  -  Idi.bg  -  Adventure.bg  -  Следвай.ме  -  Запознанства
Board.bg  -  Tripi.bg

Вертикален Свят © Copyright 2005-2014

Sitemap