Начало България По света Статистики Дневник Главен сайт Школа
В момента е: Сря Юли 30, 2014 3:06 pm BG UK
   Вие не сте регистриран потребител Регистрация   |   Вход в сайта   
Пътеводителя е асоцииран сайт на Travel Guide, имащ за цел да предостави подробна информация за планинските райони в България и по света.
Родопи
Планините в България  -  Родопи
Планински региони
#    Планински региони И В Х M
1
Западни Родопи
0 0 0 0
2
Източни Родопи
0 0 0 0
- В оранжево са оцветени тези региони, които са добавени или актуализирани преди 10 дни.
Сортиране   
Обща характеристика на планина Родопи
Видяна е 13224 пъти  |  Информацията е обновена на Вто Май 04, 2010 4:55 pm


Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер




Читкая в Източни Родопи


ГЕОГРАФСКИ ОЧЕРК

Родопите са част от обширния Тракийско-Македонски масив, който заема централната част на Балканския полуостров. Планината представлява огромен лабиринт от ридове с различна дължина и посока, с дълбоки речни долини, обширни денудационни повърхнини и котловинни понижения. В най-общи линии се ограничава на север и изток от долината на р. Марица, на юг от Беломорската низина и на запад от долините на реките Яденица, Дрешенец и Места. В тези си граници планината се простира на площ от около 18 000 км2, от които 14 743 са в пределите на нашата страна. Дължината й е около 240, а ширината - 100 км, при средна надморска височина 785 м, като западната част е значително по-висока от източната.

Име

Все още не са изяснени произходът и смисълът на името Родопи. Омир нарича тази обширна планинска система "Снежните планини на траките". Овидий свързва името с легендата за гордата любов на цар и царица, които започнали да се наричат Зевс и Хера и за наказание гръмовержецът ги превърнал в две планини - Хемус и Родопа. Според друго предание наименованието Родопи е дадено от египетски фараон в чест на неговата любимка, която била от този край. Проф. Балан смята, че то произлиза от гръд ката дума "родон" - роза, тъй като от всеки висок връх многобройните ридове се диплят като листата на цъфнала роза. Проф. Кацаров твърди, че името има илирийски произход. Някои автори го свързват с древната езическа богиня Родопа, а други твърдят, че то е съставено от славянските думи "руда" и "ропа" - руда и яма, което има известно основание, тъй като планината е позната от най-древни времена като източник за добив на руди. Името й обаче не се е изменило от Омирово време до наши дни. През Средновековието част от планината се наричала Славееви гори, а по време на османското иго пак част от нея - Доспатдаг. Понякога тези имена са се използували и за цялата планина, но не са се утвърдили.

Орографски облик

За разлика от останалите български планини Родопите нямат ясно очертан орографски скелет. Систематизирането и разпределението на тази сложна орографска система се извършва, като се проследи хидрографската мрежа, чрез която се оттичат водите на планината. В Родопите са формирани 3 главни долинни системи с отток на север, изток и юг. Те до голяма степен определят съвременните орографски особености на планината, които все още не са окончателно утвърдени. По геолого-тектонски и морфографски белези и за по-лесно изучаване Родопите се делят на Западни и Източни (към западните влизат и ниските Бесапарски хълмове). Границата между тези два главни дяла се очертава по долината на р. Каялийка, седл. Китката (735 м), долината на р. Боровица и по източния склон на Жълти дял до граничната седловина Три камъка (550 м), югозападно от Златоград.




Района на Орлови скали, Източни Родопи


Западни Родопи

Характеризират се с високи билни заравнености, дълбоко врязани речни долини и обширни тектонски котловини. Оформянето им се дължи на силното епейрогенно издигане на тази част от планината през неогена, причинено от потъването на околните земи и наличието на относително по-леки гранитни плутони в снагата на масива. От своя страна Западните Родопи се делят от дълбоката меридионална долина на р. Въча на западна и източна част, които се разделят на дялове и ридове, отводнявани от реките Марица, Арда и Места. Десните притоци на Марица - Чепинска, Въча и Чепеларска, се врязват дълбоко в снагата на планината и изместват вододела към южния й край. Това обуславя асиметричния орографски облик на Западните Родопи - дълги ридове на север, а на юг - къси и с незначителн размери.

Западна част

В зависимост от по-значителните планински вериги в нея тя се дели на Велийшко-Виденишки дял, който е вододелно било между Марица и Места. Той навлиза далеч на югоизток в планината. В него се включват Девинска планина и Триград. На югозапад от този дял в посока северозапад-югоизток се простира ридът Дъбраш, който оформя югозападната ограда на Доспатската котловина. На север от хидрографското било между дълбоките долини на реките Яденица и Чепинска се простира ридът Алабак, който представлява ясно очертана северозападна ограда на Чепинската котловина, а на североизток между долините на реките Чепеларска и Въча мощно се издига Баташка планина с ридовете Каркария и Равногор. С първия са свързани ниските Бесапарски хълмове, простиращи се между Пазарджик и Пещера.

Източна част

Дели се на североизточен и югоизточен клон.

Североизточен клон

На североизток от вр. Буковик, който е на границата ни с Гърция, мощно се издига Переликският дял със своите разклонения Мурсалица и Букова планина. В него се намира най-високият връх на планината - Перелик (2191 м). На североизток от него след Роженската седловина се издига Преспанският дял с многобройните си разклонения: Радюва планина, Манастирище, Крушевска планина, Градище планина и Каракулас. Заедно с Переликския дял те образуват дългото Переликско-Преспанско било, което служи за вододел между долините на реките Въча и Чепеларска, от една страна, и Арда, от друга. На север от това било между живописните долини на Въча и Чепеларска река се откроява меридионалното гърбище на Чернатица, което продължава на северозапад с рида Върховръх, на север със Средня, а на североизток с Белочерковския рид. На североизток от него между реките Чепеларска и Мечка е разпрострял своята интересна карстова снага Добростанският масив.

Югоизточен клон

Започва на изток от високото Переликско било, от което се отделя Ардински дял с внушителния Кайнадински рид. След него следва обезлесеният, но с много минерални богатства Жълти дял, от билото на който се отделя на югоизток Устренски рид с прочутата на времето едноименна крепост. От Западните Родопи извират най-големите родопски реки: Чепинска, Въча, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река, които текат в дълбоки проломни долини.

Източни Родопи

Тук обширните плоски масиви и тучните ливади на Западните Родопи се заменят с обширни и ниски ридове, почти лишени от растителност, със скалист и урвест релеф. Орографският план на Източните Родопи се характеризира със среднопланинския си хълмист релеф, изпъстрен с широки долини, с долинни разширения, отделени едно от друго с къси проломи и стръмни склонове. Този релеф се обуславя от лекоразрушимите плиткоморски наслаги, утаени през палеогена в дъното на обширен морски залив, от вулкански туфи и туфити, както и от по-слабото им епейрогенно издигане през неогена. Ридовете им започват от седл. Три камъка, където се издига граничният масив Гюмюрджински Снежник с най-високия си връх Орлица. Непосредствено на изток от седл. Маказа, през която минава шосето Кърджали-Гюмюрджина, се простира разлатият рид Мъгленик, а северно от него е силно нарязаният от ерозията Стръмни рид. На изток от долината на р. Крумовица е широкият рид Ирантепе със североизточната си издънка Сърта, която е по-слабо нарязана. Северно от долината на р. Арда се оформят две морфографски единици - ридът Гората, който се простира на изток от седл. Китката заедно със своите разклонения Чуката н Каяджик, и Хасковската хълмиста област, западната част на която се заема от Драгойновските възвишения и рида Мечковец, а източната - от ниските ридове Узунджовски, Хасковски, Хухлата и Градище, достигащи границата ни с Турция.

Източните Родопи се отводняват чрез р. Арда и притоците й Перперек, Върбица, Крумовица и Бяла река.

Геоложко и геоморфоложко развитие

През последните години бе хвърлена обилна светлина върху геоложката и морфоложката история на планината. Направените проучвания доказаха, че макар и стабилизирана земя, Родопите са претърпели в редица свои дялове промени от по-ново време, които са оформили днешния им релеф. Най-старият етап от геоложката история на планината е започнал още през архая и протерозоя, т. е. когато животът на земята е бил в зачатъчно състояние. Тогава тук се е простирала дълбока и обширна хлътнатина на земната кора (геосинклинала), която била запълнена от водите на обширен басейн. В нея са се наслагали пясъци, глини, чакъли, варовици. От време на време спокойният живот на този район се е нарушавал от бурни вулкански изригвания, изливали различна по състав лава, която се наслагвала по дъното на басейна. После тя потънала още по-дълбоко и там под влиянието на високата температура и налягане скалните маси са се променили - метаморфозирали се, превърнали се в кристаликни метаморфни скали - гнайси, амфиболити, мрамори, които сега се срещат навред в Родопите.

През палеозоя родопската област преживяла нов бурен период. Част от най-югоизточните й дялове отново били подложени на потъване и затрупване с различни утайки. Наред с това тук се изливали дебели маси лава от диабазови скали, които по-късно също се метаморфозирали. Към края на палеозоя настъпили величествени движения на земната кора, съпроводени от нейното нагъване и разкъсване. В основата на планината на много места се внедрили огромни тела - батолити, от тъмни, тежки скали - серпентини, а също и от гранити. Тези движения създали н най-различни геоложки структури в Родопите, с развитието на които е свързана до голяма степен най-новата геоложка история на планината. Оформили се няколко огромни антиклинали, прорязани от дълбоките проломни долини на реките.

В края на стария терциер след силни разлагания и разкъсвания се образували дълбоки хлътвания, в които нахлули водите на сравнително топли басейни. В края на палогена тези басейни станали средище на грандиозна вулканска проява. На значителна площ, особено в Източните Родопи, се изляла андезитна и риолотова лава. И накрая през олигоцеиа, който бил предшествуван от ново издигане на областта, се образувало днешното очертание на Родопите. Тогава се появили много разседни линии, по които избликнали минерални води.

Поради по-продължителните затишия на епейрогенните движения на земната кора между отделните периоди и продължителните денудационни процеси планината била подложена на няколко заравнявания, които оформили днешните обширни, с различни нива денудационни повърхнини, използувани като прекрасни планински пасища. В разширенията на реките добре се очертават и речните тераси. Разнообразието на Родопите се дължи на изграждащите ги скални маси, които изветрят по различен начин и прибавят допълнителна живописност на релефа. Сред мраморите са се всекли дълбоки ждрела, много карстови форми - пещери, каменни мостове, понори, кари и др. След олигоценските туфозни материали в Източните Родопи природата е изваяла причудливи пирамиди, гъби и др., а сред обширния вулкански терен стърчат риолитни грамади с отвесни склонове, кули, замъци и др. По стръмните родопски склонове на места има огромни свлачища и срутища.

Това многообразие на родопския релеф представлява един изключително интересен комплекс от природни творения, които винаги ще привличат и очароват посетителите.

Природни богатства

Още от най-дълбока древност са били познати и използувани природните богатства на Родопите. Траките, а по-късно и римляните са дълбали недрата й, за да извлекат от тях ценни руди - железни, оловни, медни. През османското иго по примитивен начин се е добивало желязо, сребро, злато. По време на буржоазната власт малкото разкрити рудни находища са били нерационално експлоатирани. През социализма по цялата обширна площ на планината бяха извършени обстойни проучвания и бяха разкрити богати запаси от полезни изкопаеми - оловни и цинкови руди, хром, мед, дистен, барит, азбест, слюда, флуорит, перлит, трае, каменни въглища и др.

Огромно природно богатство представляват и неизбродните гори на Родопите. От иглолистните гори в страната 83% се намират в тази планина. Годишно се добиват хиляди кубически метра дървесина.
По обширните денудационни заравненостн иа Родопите се простират едни от най-хубавите планински пасища. Ето защо от най-ранни времена тези места са едни от най-големите скотовъдни области в страната.

Родопите са обилно надарени с минерални извори, произходът на които е тясно свързан с разседите и дълбоките тектонски пукнатини. Край тях са изградени модерни курорти, в които хиляди трудещи се ежегодно възстановяват своето здраве.

Реките се използуват най-рационално за добив на електроенергия, за напояване, зарибяване, спорт и др. Най-после планината изобилствува с лекарствени растения, гъби, дивеч, риби.

Климат и води

Разположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров определя до голяма степен и климата. Той се характеризира като преходен, тъй като се влияе от северните по-студени въздушни маси и топлия полъх на Средиземно-морието. Средната годишна температура на Източните Родопи е по-висока и по-устойчива и се движи около 12-13° С. В Западните Родопи под влиянието на по-голямата надморска височина средногодишната температура варира от 5 до 9° С. Преходният характер на климата в Родопите проличава и от годишния ход на валежите.

През декември в Източните Родопи е максимумът на валежите, а през август - минимумът. В Западните Родопи, обратно, преобладават летните валежи. Мекият климат, обширните борови гори, прекрасните планински поляни благоприятствуват твърде много за развитието на курортното дело и туризма.

Родопите са най-големият акумулатор на водни ресурси у нас. От друга страна, в планината има идеални условия за хидротехническо строителство. Ето защо в годините на народната власт тук бяха изградени и продължават да се изграждат няколко големи хидроенергийни системи - Баташката, Ардинската, Въченската. Регулираният воден отток на реките се използува за електродобив, напояване, зарибяване и създаване на летовища край язовирните езера. Цялата планина е нарязана от гъсто развита речна мрежа с най-различна посока. Отводняването на Родопите е изцяло към Беломорския басейн чрез 3 самостоятелни хидрографски системи: на север - р. Марица, на изток - р. Арда и на юг - р. Места. Режимът на оттока на родопските реки се определя от климатичните особености на планината. В Западните Родопи, където климатът е планински, максималният воден отток е през пролетта, а в Източните Родопи - през зимата и в ранна пролет. Поради наличието на значителни мраморни маси на много места бликат буйни карстови извори. Те са били една от причините за заселване на хора кран тях още в най-древни времена.

Растителен и животински свят

Богатството на растителния и животинския свят в Родопите се дължи до голяма степен на почвеното и климатичното им разнообразие. В растително отношение планината се дели на 2 големи района. Върху Западните Родопи се простира обширен растителен район, който обхваща част от Рила. В него се вдава далече на юг средноевропейската растителна група, представена тук от иглолистните видове с най-често срещаните смърч и бял бор. Източните Родопи, конто са под влиянието на средиземноморския климат, се обособяват като самостоятелен растителен подрайон, характеризиращ се главно с малката си залесеност. На места се срещат нискостеблени гори и храсталаци, а другаде - дъбови и букови гори. Тук достигат северните си граници някои типични за Средпземноморието растителни видове, като жасминът, косматият дъб, кестенът, смокинята и др. Във вътрешността на планината в по-закътани ареали са запазени интересни реликтни растения, останали още от младия терциер. Това са еловите гори, някои видове орхидеи, Хаберлея родопензис (силивряк), Сидерикус скардихус (пирински, мурсалски чай) и др. Срещат се и доста ендемитни видове.

Наличните скелетни почви в поречието на Арда, образузани от изветрянето на риолитите и туфите, създават условия за отглеж-дането на най-висококачествените тютюни в света - басма, башибали, джебел и др.

Голямо е разнообразието и на животинския свят. Срещат се почти всички видове бозайници, харатерни за Европа: мечки, сърни, елени, диви свине, лисици, зайци и др.; от дребните: таралежът, къртицата, мишката, катерицата и др. Многообразен е птичият свят, от който заслужава да се споменат глухарят, лещарката, яребицата, кекликът и др. В последно време край язовирите започнаха да гнездят диви патици и гъски. За да се запазят някои ценни растителни и животински видове, в планината има няколко природни резервата.


РОДОПИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Населени още от най-стари времена, разположени близо до древна Елада, Родопите не са останали извън погледа на гръцките историци и поети. Омир, бащата на историята Херодот, Тукидид, който бил син на тракийка, споменават в своите произведения планината с топли думи. Дори Тукидид ясно отделя Рила от Родопите. Следи от праисторическия човек са откривани на много места - в м. Кремените (от старокамениата епоха), в Кастраклийската котловина (от палеолита), в пещ. Топчика (рисунки от праисторическия човек), мегалитните паметници в Източните Родопи и т. н. Но бурно развитие на живота в планината се забелязва след заселването на траките, голям по численост народ от индоевропейски произход. В началото на I хил. пр. н. е. те са заселили по-голямата част от Балканския полуостров. Водили заседнал живот, умеели да обработват земята, да отглеждат домашни животни, да копаят руди и да леят мед и желязо, да коват оръжие, да правят съдове, статуи и украшения, да секат монети. Всичко това показва, че притежавали богата материална и духовна култура. За това говорят и крепостите при Вишеград, Соколско, скалните ниши по Средна Арда, Широко поле, гробницата при Мезек и др.

Много били племената на траките, но те не успели да се обединят и да образуват единна мощна държава. Някои от тях, може би най-свободолюбивите, населявали Родопите. Долината на Арда обитавали койлалетите, горното течение на Места - диите, по на югоизток - сатрите, горното течение на Марица (Хеброс) - бесите, средното - одриенте и т. н.

През 341 г. пр. н. е. македонският цар Филип II покорил родопските траки, но при неговия прославен син Александър Македонски гордите планински хора се освободили. Три века по-късно въпреки многогодишната си съпротива те били покорени от римляните. От този период за Родопите и родопските траки са писали географът Помпоний Мела, учените Плиний и Клавдий Птоломей, писателят Плутарх и др. От времето на римското господство из планината са запазени интересни следи - крайпътна станция на вр. Калето при Камен проход, мостът над Девинска река, Изворът на нимфите при с. Каснаково, римската вила край Ивайловград, древните пътища по билата на някои ридове и др. След смъртта на Теодосий I (395 г.) Римската империя била разделена на Източна и Западна. В Източната (Византийската) влезли и Родопите. Оттогава са останали засводената базилика при с. Голямо Белово, Червената църква край гр. Перущица и др.

В 476 г. под напора на варварските племена рухнала Западната римска империя, а Византия била така слаба, че не могла да противодействува на славяните да се установят за кратко време на почти целия Балкански полуостров. Тогава в областта на Горна
Арда се заселило славянското племе смоляни, а в поречието на Чепеларска река и Въча - рупците. Те заживели дружно с траките, които скоро се претопили в огромното славянско море.

След идването на българите и образуването на славяно-българската държава Родопите често били владение ту на България, ту на Византия, докато най-после останали в пределите на България. И всеки строил по непристъпните им чукари крепости и стражеви кули, светилища и дворци, на които и досега трудно може да се определи произходът.
В началото на XI в. византийците успели да завладеят българската държава. Сто и петдесет години те се мъчили да унищожат всичко българско, но не успели. В края на XII в. българите се освободили и скоро създали мощна държава, която нямала съперник на Балканския полуостров. През този период като граница между България и Византия Родопите имали особено стратегическо значение. Ето защо по тях били възстановени много стари и изградени нови крепости и кули - Асенова крепост, Аетос над Смолян, Подвис източно от Устово, Перперек близо до Кърджали, Устра при Златоград, Цепина при Велинград и много други.

След смъртта на цар Асен на границата между XII и XIII в. в държавата настъпили вътрешни раздори. За свободен владетел на Родопите се обявил Иванко, а след това и Слав. В първата половина на XIII в. Иван Асен II успял да обедини болярите и създал мощна държава, границите на която опирали до три морета. След неговата смърт обаче държавната власт отслабнала, а по-късно поради жестоката феодална експлоатация избухнало селското въстание на Ивайло, пожънало значителни успехи. Ивайло бил провъзгласен за цар, прогонил татарите зад Дунава и отблъснал нашествието на византийците. След това с помощта на търновските боляри на престола на България се възкачил Георги Тертер. Във Византия започнала борба за престола между Йоан Кантакузин и регентството в Цариград. Тогава в южните части на Родопите за самостоятелен владетел се провъзгласил Момчил.

През XIV в. започнало нахлуването на османците в българските земи и по-специално в Родопите. Момчил оказал съпротива на завоевателите, като изгорил част от османската флота при пристанището Абдера, а след това оказал ожесточена съпротива на ордите на Омурбег и паднал в битката при крепостта Перитеорион. Така той влязъл в народния епос у нас и в другите балкански народи като "славен юнак". Населението на Родопите смело се борило с нашествениците, но поради малобройността и разпокъсаността си не успяло да ги прогони. Ала и след завладяването на Балканския полуостров от османците българите дълги години не сложили оръжие, а след това многократно въставали. За да укротят тези бунтари, турците главно през XVI и XVII в. насила помохамеданчнли голяма част от населението в Родопите. Наред с това с цел да осигурят своята асимилаторска политика те преселили разни племена с мохамеданска вяра - юруци, татари, албанци, черкези и др., които не успели в своята мисия, но оставили следи в топонимнята на планината. Въпреки всичко неуморните планинци чрез въстания и хайдутство не давали мира на турските паши и бейове. Сред множеството патриоти и защитници на народа легендарни станали хайдутите Ангел войвода, Караджа войвода, Петко войвода и още десетки други борци за свобода.

В края на XVIII и особено през XIX в. настъпило значително разделение на труда - в по-големите селища се развило занаятчийството, с което се е занимавало главно българското население. Както в цялата страна, така и в Родопите стопанският живот бил в подем. Замогналото се българско население обърнало поглед към образованието, културата и свободата. Градели се църкви, училища, хубави къщи. Апостолът на свободата Васил Левски бродел навред и образувал тайни революционни комитети. Така се стигнало до избухването на Априлското въстание през 1876 г., в което няколко родопски селища били напълно унищожени и по-голямата част от населението им избито. Но те станали символ на борбата на българския народ за свобода. Две години по-късно руските воини освободили България от петвековното османско робство, но значителна част от планината останала да пъшка под чуждо иго поради позорния Берлински договор. Едва в 1912 г. почти целите Родопи били възвърнати на родината.


Пътеводител Родопи на Иван Панайотов и Константин Страшимиров


Споделяне във Facebook
Оценка на планината:  9.00  |  Логнете се в сайта, за да гласувате за тази планина

Важна новина !!!


  • 28/05/2014

    Скелет на "вампир" беше открит при разкопки и на Перперикон

    коментара


    Към новината
    Скелет на "вампир" беше открит при разкопки на Перперикон от екипа на проф. Николай Овчаров, предаде БНТ. Гробът, разкрит в северната част на некропола, датира от XIII век. Става въпрос за изпълнен погребален обичай срещу вампирясване, който е идентичен с този, разкрит миналото лято при разкопки край Созопол. В разкрития гроб археолозите са попаднали на скелет на мъж на възраст около 35 години. В лявата ...



Последни новини !!!



Туризъм:
Пътеката на Боговете или как да се потопим в магията на Амалфи и крайбрежието му? () - 15/05/2014

Туризъм:
Екзотични дестинации за меден месец () - 09/05/2014

Екология:
Проф. Константинов: На Боровец се извършва поголовна сеч () - 23/04/2014

Открития:
Папирусът за съпругата на Исус не е фалшификат () - 18/04/2014

Други:
Aurora () - 16/04/2014

Туризъм:
Върховете на Валаис () - 10/04/2014








Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Общо на линия са 0 потребители :: 0 регистрирани, 0 скрити и 0 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Школа  -  Teambuilding Extreme  -  Вертикален свят  -  Приключенски свят  -  Climbing

Travel.bg  -  Почивка.bg  -  Дисаги  -  Мрежа от приятели  -  Транспорт  -  Visit to Bulgaria  -  Туризъм България
Работа  -  Bultourism.com  -  Хороскопи  -  Китен  -  Idi.bg  -  Adventure.bg  -  Следвай.ме  -  Запознанства
Board.bg  -  Tripi.bg

Вертикален Свят © Copyright 2005-2014

Sitemap